КНИЖНИТЕ КОРАБИ       ПОЕЗИЯТА Валери Петров Не един стихотворец напоследък твори и у нас по нов някакъв начин, но от този приятел аз, и свикнал дори, съм съвсем озадачен. Пише пълни безсмислици и поне да речеш: тази тук я е сложил за рима,  ала щом го печатат, трябва в тоз му брътвеж малко смисъл да има. Знам, ще бъда за някои във културата гост, роб на теми и схеми познати, но не смогвам да вникна в тези негови пост- модернистки похвати. И допускам, че може този техен санскрит да е плод на предсмъртната криза, във която Човекът въобще като вид очевидно навлиза, ала по е възможно да е чист шарлатан, който иска да виждам и хваля плата, който по Андерсен, тъче в празния стан за костюма на краля. Тъй си казвам и чувствам, че - хитрец или луд - не върви ний да работим честно, а пък негова милост да се движи надут,  вече с име известно!  И аха да му кресна, но чул шум на хитон, лек, над нас от Парнас да долита, тъй му казвам грижовно и със топлия тон на другарска защита: - Чуй съвета ми, драги, недей писа така, престани, и то бързо, защото зад гърба ти Поезията, виж, протяга ръка да ти дръпне ухото!

За това е изтрито клише -
да търсиш известност
Честността винаги е била демоде,
нали рядко биваме честни.

сложих плюсче заради смисъла. Но формата доста ме изненадва - май и той търси други поетични похвати:)

Рядко поети - като Валери -
са добри кавалери...
М. Тачков