Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2009 16:53 - Върху раменете на гигантите
Автор: 777 Категория: Технологии   
Прочетен: 2722 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 12.11.2009 16:58


Докъде може да стигне един гениален ум на учен, който е "стъпил върху раменете на гигантите"? Лесно е да се проследи пътя и да разберем.
Много хора смятат сър Исак Нютон за най-великия учен раждан на планетата и основната причина за това е, че той успява да освободи физиката от метафизиката, формулирайки своите три закона за силата и движението, които управляват и небето, и земята.
Основен за позоваване Нютонов предшественик е Галилей - първият физик-експериментатор, открил Инерцията и изхвърлил Аристотел като последна инстанция в науката.
Малко по-късно Декарт, известен със своето
Cogito ergo sum - Мисля следователно съществувам, формулира първият "закон за запазване на количеството движение" и проявява особен научен интерес към сблъсъка на две тела в определена среда.
Откритията на Галилей и Декарт са революционни, но едва Нютон ги свързва в стройна научна концепция.
Ключовото понятие, обединяващо закона на Галилей за ускорението и теоремата на Декарт за сблъскващите се тела е Гравитацията.
Нейното откритие е ключовото постижение на сър Исак Нютон.
И за разочарование на привържениците на легендата за ябълката, която му пада върху главата, ще кажа, че този мит е просто мит и мястото му е при наклонената кула в Пиза.
Понятието "маса" въведено от Декарт, Нютон допълва с понятието "сила" и взимайки от Галилей инерцията, пише своя Първи закон за Движението:
И преди да навляза в научно-сухарската материя спирам с прекрасната яснота, че силата на гравитацията е приблизително 9.8 м/sek2
И така през 17 век основите на класическата физика били положени от Нютон.
Използвайки данните и законите на друг гигант - Йохан Кеплер, Нютон успява да докаже, че гравитацията важи и в слънчевата система, относно планетите, обикалящи около слънцето, свързвайки движението на планетите с уравненията за гравитацията, което в разширен вид означава, че всяка планета е в движение около слънцето и се влияе от неговата гравитация, описвайки леко елепсовидна орбита.
Сега погледнато, това звучи напълно естествено, но по времето на Нютон е истински прелом в науката и  донася на теориите му авторитета на абсолютни истини във физиката.
И точно тогава теорията за гравитация се пропуква в един аспект. Ако гравитацията съществува и действа от разстояние и то с еднаква сила, дори във вакуум, значи не е свързана с наличието на материя между двете тела. С какво тогава е свързана?
На този въпрос отговаря много по-късно Теорията за полетата, върху която строи своите теории и Айнщайн.
И така Нютоновия модел за вселената се пропуква, а гравитационния модел е заменен с изкривен пространствено-времеви континуум.
После имат думата Айнщайн и Хайзенберг.



(
следва Законът за „ентропията”, Максуел и нашето възприемане на потока на времето от минало към бъдеще, но преди или след това Айнщайн и Хайзенберг. )



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bizcocho - Няма кула без основи.:))))
13.11.2009 01:21
Няма кула без основи.:))))
цитирай
2. kartinka - ...елИпсовидна
07.12.2009 23:09
...нали все пак заглавието беше "докъде може да стигне...
вече не е толкова странно , че въпреки че е бил таен алхимик, Нютон до края не се отказва от идеята за Бог...не ....НЕ! - аз изобщо нямам предвид някаква религиозна форма на това...просто...и след последните квантови теории - пак това търсим...а !?....за кога всъщност беше обявен експеримента на века в Гооолемият Андронен Колайдер?..хехех...някакси ми е по-гадничко да се шегувам с това , отколкото с дългобрадия кръвожадник...
...и... довърши темата , де :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: 777
Категория: Технологии
Прочетен: 727397
Постинги: 127
Коментари: 1609
Гласове: 5583
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031