Постинг
12.11.2009 16:53 -
Върху раменете на гигантите
Автор: 777
Категория: Технологии
Прочетен: 2722 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2009 16:58
Прочетен: 2722 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 12.11.2009 16:58
Докъде може да стигне един гениален ум на учен, който е "стъпил върху раменете на гигантите"? Лесно е да се проследи пътя и да разберем.
Много хора смятат сър Исак Нютон за най-великия учен раждан на планетата и основната причина за това е, че той успява да освободи физиката от метафизиката, формулирайки своите три закона за силата и движението, които управляват и небето, и земята.
Основен за позоваване Нютонов предшественик е Галилей - първият физик-експериментатор, открил Инерцията и изхвърлил Аристотел като последна инстанция в науката.
Малко по-късно Декарт, известен със своето Cogito ergo sum - Мисля следователно съществувам, формулира първият "закон за запазване на количеството движение" и проявява особен научен интерес към сблъсъка на две тела в определена среда.
Откритията на Галилей и Декарт са революционни, но едва Нютон ги свързва в стройна научна концепция.
Ключовото понятие, обединяващо закона на Галилей за ускорението и теоремата на Декарт за сблъскващите се тела е Гравитацията.
Нейното откритие е ключовото постижение на сър Исак Нютон.
И за разочарование на привържениците на легендата за ябълката, която му пада върху главата, ще кажа, че този мит е просто мит и мястото му е при наклонената кула в Пиза.
Понятието "маса" въведено от Декарт, Нютон допълва с понятието "сила" и взимайки от Галилей инерцията, пише своя Първи закон за Движението:
И преди да навляза в научно-сухарската материя спирам с прекрасната яснота, че силата на гравитацията е приблизително 9.8 м/sek2
И така през 17 век основите на класическата физика били положени от Нютон.
Използвайки данните и законите на друг гигант - Йохан Кеплер, Нютон успява да докаже, че гравитацията важи и в слънчевата система, относно планетите, обикалящи около слънцето, свързвайки движението на планетите с уравненията за гравитацията, което в разширен вид означава, че всяка планета е в движение около слънцето и се влияе от неговата гравитация, описвайки леко елепсовидна орбита.
Сега погледнато, това звучи напълно естествено, но по времето на Нютон е истински прелом в науката и донася на теориите му авторитета на абсолютни истини във физиката.
И точно тогава теорията за гравитация се пропуква в един аспект. Ако гравитацията съществува и действа от разстояние и то с еднаква сила, дори във вакуум, значи не е свързана с наличието на материя между двете тела. С какво тогава е свързана?
На този въпрос отговаря много по-късно Теорията за полетата, върху която строи своите теории и Айнщайн.
И така Нютоновия модел за вселената се пропуква, а гравитационния модел е заменен с изкривен пространствено-времеви континуум.
После имат думата Айнщайн и Хайзенберг.
(следва Законът за „ентропията”, Максуел и нашето възприемане на потока на времето от минало към бъдеще, но преди или след това Айнщайн и Хайзенберг. )
Много хора смятат сър Исак Нютон за най-великия учен раждан на планетата и основната причина за това е, че той успява да освободи физиката от метафизиката, формулирайки своите три закона за силата и движението, които управляват и небето, и земята.
Основен за позоваване Нютонов предшественик е Галилей - първият физик-експериментатор, открил Инерцията и изхвърлил Аристотел като последна инстанция в науката.
Малко по-късно Декарт, известен със своето Cogito ergo sum - Мисля следователно съществувам, формулира първият "закон за запазване на количеството движение" и проявява особен научен интерес към сблъсъка на две тела в определена среда.
Откритията на Галилей и Декарт са революционни, но едва Нютон ги свързва в стройна научна концепция.
Ключовото понятие, обединяващо закона на Галилей за ускорението и теоремата на Декарт за сблъскващите се тела е Гравитацията.
Нейното откритие е ключовото постижение на сър Исак Нютон.
И за разочарование на привържениците на легендата за ябълката, която му пада върху главата, ще кажа, че този мит е просто мит и мястото му е при наклонената кула в Пиза.
Понятието "маса" въведено от Декарт, Нютон допълва с понятието "сила" и взимайки от Галилей инерцията, пише своя Първи закон за Движението:
И преди да навляза в научно-сухарската материя спирам с прекрасната яснота, че силата на гравитацията е приблизително 9.8 м/sek2
И така през 17 век основите на класическата физика били положени от Нютон.
Използвайки данните и законите на друг гигант - Йохан Кеплер, Нютон успява да докаже, че гравитацията важи и в слънчевата система, относно планетите, обикалящи около слънцето, свързвайки движението на планетите с уравненията за гравитацията, което в разширен вид означава, че всяка планета е в движение около слънцето и се влияе от неговата гравитация, описвайки леко елепсовидна орбита.
Сега погледнато, това звучи напълно естествено, но по времето на Нютон е истински прелом в науката и донася на теориите му авторитета на абсолютни истини във физиката.
И точно тогава теорията за гравитация се пропуква в един аспект. Ако гравитацията съществува и действа от разстояние и то с еднаква сила, дори във вакуум, значи не е свързана с наличието на материя между двете тела. С какво тогава е свързана?
На този въпрос отговаря много по-късно Теорията за полетата, върху която строи своите теории и Айнщайн.
И така Нютоновия модел за вселената се пропуква, а гравитационния модел е заменен с изкривен пространствено-времеви континуум.
После имат думата Айнщайн и Хайзенберг.
(следва Законът за „ентропията”, Максуел и нашето възприемане на потока на времето от минало към бъдеще, но преди или след това Айнщайн и Хайзенберг. )
Няма кула без основи.:))))
цитирай...нали все пак заглавието беше "докъде може да стигне...
вече не е толкова странно , че въпреки че е бил таен алхимик, Нютон до края не се отказва от идеята за Бог...не ....НЕ! - аз изобщо нямам предвид някаква религиозна форма на това...просто...и след последните квантови теории - пак това търсим...а !?....за кога всъщност беше обявен експеримента на века в Гооолемият Андронен Колайдер?..хехех...някакси ми е по-гадничко да се шегувам с това , отколкото с дългобрадия кръвожадник...
...и... довърши темата , де :)
цитирайвече не е толкова странно , че въпреки че е бил таен алхимик, Нютон до края не се отказва от идеята за Бог...не ....НЕ! - аз изобщо нямам предвид някаква религиозна форма на това...просто...и след последните квантови теории - пак това търсим...а !?....за кога всъщност беше обявен експеримента на века в Гооолемият Андронен Колайдер?..хехех...някакси ми е по-гадничко да се шегувам с това , отколкото с дългобрадия кръвожадник...
...и... довърши темата , де :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 5583
Блогрол
1. Wonder
2. Sever
3. ТРОЛЕНЕТО
4. Evrazol
5. Radost4e
6. Sowhat
7. Valsodar
8. Martinki
9. Поток през времето
10. Vayaleta
11. Frina
12. ПраЛунна соната
13. Slavimirgenchev
14. Темида
15. Българите Колобри
16. Чукча
17. Vedroley
18. Raders
2. Sever
3. ТРОЛЕНЕТО
4. Evrazol
5. Radost4e
6. Sowhat
7. Valsodar
8. Martinki
9. Поток през времето
10. Vayaleta
11. Frina
12. ПраЛунна соната
13. Slavimirgenchev
14. Темида
15. Българите Колобри
16. Чукча
17. Vedroley
18. Raders