Като и други философи, Спиноза живеел неусловно и като схимник, чувайки в тишината си мъдростта. Живот без естествена причинност и последователност. Представящ идеални въплъщения, с които личността е наситила своята метафизична жажда и които единствено са в състояние да разгърнат нейното було. Тези животи са бурни, а след това постигат тиха самотност, за да разгадаят тайните на света. Отдаден на светостта и Божията воля, Спиноза е по-скоро светец. Скромен и затворен, той изследвал Декарт, но ако го нямаше Спиноза нямаше как днес да има Фихте, Шелинг или Гьоте.
Спинозовата философия, изложена в "Етика" е най-съвършен образец на строга научна система, която няма никакъв вход и изход. Тя представя един вечносъщ космос, заключил в себе си всичко, което е било и което ще бъде. 

Спиноза дохожда до следните заключения, с които завършва първата и най-важна част на "Етиката":

1. Бог съществува по необходимост.

2. Той е единствен.

3. Той действува само по законите на своята същност.

4. Той е свободната причина на всички неща.

5. Всичко е в Бога и всичко така зависи от него, че без него никой не може да съществува или да действува.

6. Всичко е предопределено.

Или всичко е Causa sui, substantia, deus - причина за самото себе си, субстанция, Бог