Ти, сън, ме сполетя. И удивена

душата ми се втурна в твоя свят.

 

Усмихнах се и цялата вселена

потръпна от любов в мига богат

 

на ласки, на мечти и на копнежи,

на толкова неземни чудеса,

 

на пламъци от страстен зов и нежност,

на онзи трепет, сътворил света.

 

Ти сън ли бе или съдбата свята,

препречила на пътя ми тъга?

 

От искрена сълза за теб пролята,

духът ми ще възкръсва в Любовта.

Много ми харесва...!!! Поздрав...! :)))

За мен е особено скъп... Усмивка. Крилата.
Спомням си как го писах. Край Огъня. Като спомен от миглите на нощта.

С тихът ти винаги е музика :) :)

А Дапеш Мод имат една песен, в която се пее така: " But my spirit shall live on in
the hearts of all lovers" ....

Винаги ме е удивлявало приятно, че улавяш цялостната картина в Усещането на думите, които извират от мен като музика и вятърно, и китарно се сипят нанякъде из космоса, за да докосват прекрасни, като твоята, души . :)))

Много въздушни прегръдки ти изпращам, ако съществува такова нещо, а ако не съществува, го създавам сега и пак ти ги изпращам!

Знаеш ли какво си представям, когато чета твои неща? - Че си златна рибка, която искри и вълшебен звезден прах свети около нея. Ти минаваш покрай сивите нюанси на другугите морки обитатели, и размахвайки чаровните си воали в омагьосващ танц, възвръщаш наситеността на цветовете за този, който избере да те погледне!

Бахти дългото изречение, каза тя и се затича към рейса.

http://www.youtube.com/watch?v=xDQmMwHIuq0

Воали, омагьосващ танц... и багрите на безгрижието и красотата... все шарени нишки от Космичния гоблен, в който вплитаме себе си. :)))