Прочит: Псалом 55:1-8

„Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре ...“ (Псалом 55:22)

Лекарят съобщи на мен и сестра ми, че на майка ми й остават само няколко месеца живот заради сериозна сърдечна недостатъчност. Преибрах се в къщи, за да взема някои нейни неща, преди да се върна в болницата. Когато влязох, пуснах ключовете на земята, седнах на един стол и заплаках. Моят най-близък човек, жената, която ми дари живот, скоро щеше да си отиде. Почувствах се безпомощен и самотен. Не знаех накъде да се обърна и от кого да посикам помощ. Освен това очаквах семейството ми да потърси подкрепа в мен. Всичко, което можех да направя беше да се моля: „О, Боже, не зная как да се справя с това. Не зная към кого да се обърна.“

Със сълзи на очи се върнах в болницата. Персоналът там се грижеше за мен през последните пет месеца от живота на майка ми. През това време не исках нищо, просто чувствах мир, който надминава всяко разбиране.

Когато сме в беда, можем да поверим цялата си тревога на Бога.

Молитва: Боже, прости ни, когато забравим, че винаги Си в живота ни. Помагай ни да помним, че дори в трудните моменти, Ти се грижиш за нас. Амин.

Мисъл за деня: МОга да поверя на Бога всичко в молитва.
Джон Бригмън (Алабама)

Да се молим за: ХОРАТА, НАСТАНЕНИ В ХОСПИС.